“Една народна песен е толкова богата на теми и ритми, че по нея може да се заснеме цял филм.”
Разговор с Ивайло Василев за фолклора, Каварна и хората, които пазят традициите живи
Във време, когато много млади хора търсят реализация далеч от родния си край, Ивайло Василев прави обратния избор. След завършване на музикално образование в АМТИИ “Проф. Асен Диамандиев” в Пловдив и педагогика в ШУ “Епископ Константин Преславски”, той се завръща в Каварна с ясна мисия - да работи за съхраняването и популяризирането на добруджанския фолклор.
Днес, като организатор на художествена дейност към Пенсионерския клуб в община Каварна, Ивайло ръководи няколко певчески групи за автентичен фолклор, работи с възрастни хора и деца, възстановява обичаи и празнични традиции и доказва, че фолклорът не е спомен от миналото, а жива връзка между поколенията.
Освен че обучава изпълнители и създава нов репертоар, той събира и съхранява стари добруджански песни. През годините десетки хора са му поверили свои песнопойки, ръкописни тетрадки със записани народни песни. Това е безценен архив, който днес продължава да живее чрез неговите състави и чрез младите хора, които той въвежда в света на българския фолклор.
Ивайло, завършвате образованието си се връщате в Каварна. Защо избрахте родния си град?
Напоследък се наблюдава тенденция младите хора да търсят реализация в големите градове, което може да се окаже пагубно за малките населени места. Аз избрах родния си град Каварна, защото вярвам, че мога да бъда полезен на хората тук. Преди да започна висшето си образование, ми се налагаше да посещавам курсове при специалисти в големите градове. Именно това породи у мен идеята, че и Каварна има нужда от повече специалисти в различни области.
Има ли перспектива за млад човек в Каварна днес?
Има, макар и не голяма. Но истински талантливият артист се познава по това, че и с малко ресурси може да създаде шедьовър.
Разкажете ни повече за Пенсионерския клуб и неговата дейност. Какво място заема той в културния живот на града?
Пенсионерският клуб има традиции, създадени от достойни личности много преди мен, и аз винаги съм ги уважавал. Днес с чест ръководя певческите групи “Добруджанка”, “Жарава” и “Шевица”, с които продължаваме да работим за доброто име на клуба.
Старая се всяка от трите фолклорни групи да има свой облик както по отношение на облеклото, така и на репертоара. Разбира се, съобразявам се и с възрастта, и с възможностите на всеки участник. Акордеонистите, които акомпанират на групите, са Георги Калчев и Христо Маринов.
Искам да подчертая, че когато започнах работа като ръководител, въведох правило на празниците, в които участваме, да изпълняваме песни, свързани с конкретния повод. В репертоара ни има песни за Бабинден, Трифон Зарезан, Баба Марта, 3 март, Коледа, за лекаря, за хляба и много други. Практически имаме песни за всеки празник и повод.
За първи път в Каварна въведох към песните и театрални сценки, режисирани от мен, които допълват и пресъздават съдържанието и посланието на песента.
Как протича творческият процес с нашите каварненски баби? Какво Ви впечатлява най-много в работата с тях?
Творческият процес започва с търсенето на песни, които са по-малко познати. Представям ги на групите, след което започваме да ги разучаваме акапелно. Разяснявам структурата на песента, нейния характер, темпото, местата с орнаменти и начина, по който трябва да бъде изпълнена. Повтаряме песните многократно, обсъждаме и смисъла на текста - за какво се пее и какво носи песента.
Това, което най-много ме впечатлява в нашите певици, е желанието им за изява. Те са неуморни. Много от тях все още работят и въпреки това успяват да съчетават професионалните си ангажименти с репетициите.
Откъде намирате песните, които изпълнявате? Случва ли се да откривате и възстановявате местни добруджански песни?
Предимно ги откривам в интернет и чрез различни народни изпълнители. Много песни получавам и от самите певици. Леля Желка и леля Недялка ми дадоха много песни още когато бях студент. Именно с техни песни се явявах на държавните си изпити и получавах отличени оценки.
През годините много хора ми подариха песнопойки, ръкописни тетрадки и листове с народни песни. Сред тях са първата ми учителка по музика Евгения Анастасова, Тодорка Ташева, Гинка Неделчева от Габрово, Янка Гладилникова, Недялка Тодорова, Желка Стойкова, Руска Димитрова, Янка Василева, Станка Петкова и много други хора от Каварна.
Освен песни, възстановявате и стари обичаи. Защо е важно те да бъдат съхранени и предавани на младите хора?
Да, това е изключително важно, защото обичаите носят в себе си общочовешки ценности. Те сплотяват хората, изграждат чувство за общност и са помогнали на българския народ да съхрани своята идентичност през вековете.
Чрез тях се връщаме към корените си, опознаваме кои сме и накъде е добре да вървим. В много от възстановките заедно със сестра ми Мила Василева включваме и деца, защото за нас приемствеността е най-важна. Вярваме, че докато децата познават и обичат българските традиции, ще я има и България.
Недялка Тодорова не само ми предостави много народни песни, но и сценарии за няколко обичая, които днес продължаваме да пресъздаваме.
Кои са Вашите съмишленици в тази дейност? Кой Ви подкрепя в усилията да пазите и популяризирате фолклорните традиции?
Мои най-близки съмишленици са сестра ми Мила Василева, с която заедно пресъздаваме различните сцени в обичаите, и уредникът на клуба Елена Диамандиева, с която подготвяме украсата и декорите за събитията. Разбира се, зад всяка наша изява стоят и самодейците от певческите групи, на които сърдечно благодаря за отдадеността и труда.
Искам да благодаря и на най-активните деца, които се включват в нашите инициативи – Владимир Пламенов, Петър Пламенов и Иванина Станчева, както и на техните родители, които ги подкрепят.
Община Каварна винаги е заставала зад инициативите на Пенсионерския клуб. С финансовата помощ на Община Каварна ходим на конкурси в чужбина. Благодаря за гласуваното доверие и на председателя на Клуба на пенсионера Йорданка Денева за подкрепата и доброто сътрудничество.
Изключително признателен съм и на моите преподаватели - Веселина Куцарова от Добрич, д-р Николай Гурбанов, доц. д-р Галя Петрова Киркова, проф. Светла Станилова, доц. д-р Рада Славинска и доц. д-р Зоя Микова. Всички те ме научиха на майсторството в народното пеене и на правилното интерпретиране на българския песенен фолклор.
Как се подготвят хореографията и сценичното представяне на обичаите и концертните програми?
Всичко е въпрос на задълбочена преценка - кое да остане и кое не. В много случаи идеите ми идват спонтанно. Една народна песен е толкова богата на теми и ритми, че по нея може да се заснеме цял филм. Аз се старая да търся не само това, което е в текста, но и това, което е между редовете.
Когато отсея най-интересното според мен, го прилагам още на първата репетиция. След това наблюдавам как се развива идеята и винаги очаквам мнението и оценката на самодейците.
Публиката Ви познава не само като ръководител, но и като изпълнител. Какво Ви дават срещите с хората от сцената?
Срещите ми дават много. Аз горя за идеята, вживявам се в песента и я разказвам на слушателите. За мен не е просто това да изляза и изпея нещо. Публиката ми дава голяма сила, аз винаги се старая да давам най-доброто, на което съм способен.
Кое е най-голямото предизвикателство пред съхраняването на фолклора в наши дни?
Според мен най-голямото предизвикателство е прекалената наситеност с информация и налагането на изкривени представи и предразсъдъци - понякога от медиите, понякога дори от семейството. Това затруднява предаването и съхраняването на фолклора.
Друго голямо предизвикателство е той да остане в чистия си вид. Напоследък се появяват много авторски и модернизирани песни, които не подчертават народното, а по-скоро го разваля.
Забелязвате ли интерес от страна на децата и младите хора към народната песен и българските традиции?
Да, има интерес. Вече четири години ръководя коледарска група и всяка година децата с желание научават нови песни.
Не се стремя само да ги науча да пеят. Разказвам им за ролята на фолклора, обяснявам им смисъла на песните и държа да знаят защо ги изпълняват. Искам това да идва от вътрешна необходимост и любов към традицията, а не защото някой им го е наложил. Бих искал децата още от най-ранна възраст да танцуват ръченица и да пеят български народни песни. За мен това трябва да бъде приоритет, защото така ще съхраним езика, традициите и културната си идентичност.
Докато разговаряхме с Ивайло Василев, стана ясно, че за него фолклорът не е професия, а лична кауза. Да събира песни, да възстановява обичаи и да предава традициите на следващите поколения - това е неговият начин да остане верен на родния край. А за Каварна е важно да има млади хора, които не само пазят паметта, но и ѝ дават бъдеще.
Юлия Василева
